България в Голямата игра.
Връзка към сайта на Издателство “Изток-Запад”: ТУК
Връзка към Ozone.bg: ТУК
Книгата също е достъпна във всички големи книжарници като Хеликон, Orange Center и др.
Описание от гърба на корицата
България изживява своето време на най-голямо изпитание – войната със себе си. Кризата на ценностите и липсата на устои водят до загубата на национални посока и цели. Усещането за общност е пред изпитание, разделителните линии са твърде много, а един от малкото обединителни стълбове е общото усещане за бедност – първо материална, но вече и духовна. Преломното време се нуждае от колкото се може повече пътеводни светлини, които да показват, че път напред има. В тази книга няма да откриете апокалиптични заклинания за изчезването на българския народ и държавата му. До края ѝ ще намерите надежда. Това е книга за силната държава в модерно време. Тази, която заема своето достойно място в международните отношения в рамките на настъпващия нов световен ред.
Величието е резултат от приемането на цялото тегло на миналото и извършването на скок, въпреки товара. Съзидателността, а не подражанието, е единственият възможен път към запазване и надмогване на себе си. Успехът никога не идва безболезнено, той е повик на нужда и тласък към действие. Kрасив взрив на дълга подготовка и осъзнато страдание. Българското трудно настояще не е край, а начало. Стига да бъде пожелано.
Предговор
Всички дебели книги вече са написани. Те са дали своите уроци и заслужават своето препрочитане и преосмисляне, особено във време, когато твърде много се говори, а малко се чете, мисли и действа. Сега е времето на кратките по обем книги. Тези, които нямат претенцията да преобръщат посоки, но ако го правят, то е с търпелива методичност, противоположна на броя страници. Тези, които умеят да изненадват, които крият повече между кориците, отколкото показват като обем. Кратките книги са лесни за препрочитане, но и не всяват страх. Това е и една от основните задачи на всяка непретенциозна книга – да научи обществата да преодоляват страха. Информационният и житейският страх – този, който посреща на нож всеки зрител и участник в социалните мрежи и общуване. Да опитомиш страха и да го надмогнеш е вероятно предизвикателството на нашето време като хора – индивиди, общества и държави.Тази книга не трябва да бъде приемана като учебник за политици, но това може да бъде роля по необходимост. Книгите трябва да провокират, дори да е несъгласие или критичност, но провокацията означава събуждане на рефлекс за мисъл. Ако „Параметрите на постамериканския световен ред” беше погледът към общото, то тази книга е естественото продължение, което фокусира погледа върху частното, но и най-важното за нас, като българи – нашата собствена страна. Бъдещето е тук, ние го създаваме в ход и ще живеем с нашите решения. „Параметрите” се появи в най-правилното време за нея – тогава, когато промяната в международните отношения безвъзвратно настъпваше, оформяйки новата архитектура на сигурност. А настоящата книга се появява в точното време за България – тогава, когато държавата и нейния народ са в безпътица, когато погледът е насочен само в утрешния ден, а времето до края на годината е обвито в съмнения и несигурност. Тогава, когато погледът е мрачен, а походката е приведена напред и надолу, а единственото усещане за справедливост настъпва в механата или вечер пред телевизора. Усещането за общност е пред изпитание, разделителните линии са твърде много, а един от малкото обединителни стълбове е общото усещане за бедност – първо материална, но вече и духовна. Тези времена на изпитание се нуждаят от колкото се може повече пътеводни светлини, които да показват, че път напред има. В тази книга няма да откриете апокалиптични заклинания за изчезването на българския народ и държавата му. До края на тази книга ще намерите надежда. Защото всеки проблем, създаден от човека или общността може да бъде решен. Тази книга има за нескромна цел да бъде една от пътеводните светлини, която да покаже пътя отвъд мрака на настоящето. Може да не сте съгласни с нея, може да не се отнася точно за вас, но това е ценното на книгите – те провокират мисълта. В крайна сметка, стойността на нашият живот се измерва с паметта – тази, която пазим, но и тази, която оставяме.
Връзка към сайта на Издателство “Изток-Запад”: ТУК
Връзка към Ozone.bg: ТУК
