Връзка към сайта на Радио “Фокус” – пълен текст + звукозапис – ТУК
Международният анализатор Станислав Бачев в интервю за предаването “България, Европа и светът на фокус”
Иранския президент Ебраим Раиси загина при катастрофа с хеликоптер в неделя заедно със външния си министър. Машината пътувала за град Табриз, когато изчезнала от радарите. Според местни медии хеликоптерът е паднал в труднодостъпен район в Северозападен Иран. Но версиите са много, всичко е поставено на масата, информацията е много прясна, но анализите вече започнаха. Мой първи гост е Станислав Бачев – международен анализатор. Здравейте, г-н Бачев.
Добър ден на вас и на слушателите.
Как посрещате новината за смъртта на иранския държавен глава?
Бих искал първо да изразя личните съболезнования към Иран и към посланика на Иран в България, Н.Пр. Ирваш. Силно се надявам българската официална власт да направи същото – както изпълнителната, така и представителната. Държавите помнят в крайна сметка отношението както в добро, така и в лошо време. Това позволява диалогът да бъде продължен на приятелско ниво, особено когато има въпроси, които са от взаимен интерес. И казвайки тези думи, по този начин се надявам да бъдат разбрани и интерпретирани правилно, поне този път.
Преди по-малко от месец вие посетихте Иран. Много често в наши предишни разговори подчертавате, че Иран е империя. Посочвате го и в днешната си публикация в социалните мрежи във връзка със смъртта на Раиси. Да отидем в Иран сега ви предлагам. Какво ви направи впечатление там? Как се отнасят иранци към сигурността на своите граждани и политици? Вие имахте възможност да се срещнете и с президента.
Да, точно оттам трябва да се започне. Първо, трябва да се отбележи, че Иран е империя отново, при която има пълна взаимозаменяемост и приемственост на лицата, които са инструмент за провеждане на избраната политика и на избрания път. Загубата безспорно е много тежка. Приносът на президента Раиси и на външния министър Абдолахиан, който е един от най-опитните дипломати в света, или беше, няма да бъде забран този принос, но това не означава край на пътя. Напротив, аз допускам, че това събитие само ще ускори допълнително процесите както вътре в Иран, така и в света.
А относно самото събитие и отговорността за него – важно е да се отбележи, че към настоящия момент иранските власти не търсят отговорност във външен или във вътрешен противник. Събитието към този момент се приема за инцидент. Това е позицията и на официално ниво, която е изразена и от върховния лидер Али Хаменей. Но след това важно уточнение идва вече и моментът на интерпретациите, особено при събития от такъв огромен мащаб.
Всяко официално поемане на отговорност или нейното търсене е равносилно на колосален пряк конфликт и Casus Belli. Casus Belli означава повод за директна война. И тъй като подобен акт противоречи на онова неписано правило, че цар не убива цар, в момента се прави всичко възможно, всеки един конфликт и военен сблъсък да не бъдат формално определени като състояние на война. Инцидент е една от възможните версии, тя да е и официалната версия, която обаче дава свободата за огледален или асиметричен отговор напред във времето. И току-що моят отговор беше директен и индиректен.
Има твърде много необичайни детайли в допускането да се случи подобен инцидент, особено при настоящото ниво на технологично развитие и възможност да се наблюдава метеорологична обстановка, кой е санкционирал полет през планински терен, за който се знае какви метеорологични условия предлага и какви изненади предлага. Второ, става дума за конвой от три хеликоптера. И се знае, че другите два успешно достигат своята дестинация. Как така целостта на конвой е нарушена, именно точно на президентския хеликоптер е оставен по-назад?
Също отново отбелязвам нивото на технологично развитие: Геолокационните системи, които притежават както хеликоптерите, така и мобилните апарати, още повече допълнителните системи за геолокация и техническа поддръжка, когато се транспортират лица от подобен ранг. И отбелязвам тези детайли, по-точно риторични въпроси…
Те са много важни тези детайли. Аз ви попитах и за сигурността, тъй като вие преди по-малко от месец бяхте в Иран.
Аз бях преди по-малко от месец. И аз не съм си говорил лично с президента, но бях в една зала заедно с него, с президента Раиси, където той откри най-големият ирански икономически форум. Мерките за сигурност на този форум бяха изключителни, включително сигурността на гостите. Целият периметър на хотела, където аз бях настанен, отвътре и отвън беше с 24-часова въоръжена охрана от службите за сигурност, и то на няколко сменен режим. Отделно на самата среща с президента, нивото на сигурност беше много високо, с ограничаване на телефонни контакти и т.н. – нещо, което е съвсем нормално и се предвижда, и се планира като режим на сигурност, особено от структурите, които се занимават с това нещо. Така, че невъзможно е дори да се допуска идеята за недоглеждане или за непредпазливост.
Г-н Бачев, говорихме до сега с вас за изключителната прецизност и сигурност, която има Иран. В каква посока обаче може да се разсъждава след този, както и ви отбелязахте, за сега посочван като инцидент с президента?
Ние живеем в време, в което случайностите са от тези случайности, които не са такива. Твърде много инциденти започнаха да се случват и вече придобиват очертанията на общ модел. Преди седмица беше опита за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо, където очевидно имаше пробив в сигурността първо на ниво лична охрана и протокол, след това въпросът за кои външни специални служби могат да планират и да реализират подобно задание. Преди няколко дни пък имаше прехванат опит за преврат срещу президента на Турция Ердоган. От моя гледна точка световният конфликт навлиза в една нова фаза, вече много по-крайна, много по-ожесточена фаза, но без обявяване на война, без реално да бъде обявена война, което спестява икономическите трудности и запазва икономическите обвързаности без да спира процесите.
Призовавате във своите социални мрежи, както и казах преди малко, да следим иранските медии. Защо? Какво не достига до България към този момент? Остава ли нещо скрито?
Голяма част от информацията за Иран и въобще възприятието за Иран в България е доста филтрирано. Може да се каже, че ние до голяма степен не сме запознати нито с иранския манталитет, нито с техните култура и особености. И това е жалко, тъй като самите ние споделяме голяма част от нашия бит и култура с техния. Най-малкото и една от теориите за произхода на българите е именно от тази точка на света – персийската версия и иранската версия за нашия произход. Така че от гледна точка на информационното затъмнение то е жалко, тъй като Иран е една отделна цивилизация, която на практика е самодостатъчна, а там където не успява да изгради това, което имат като нужда, изпада не във зависимост, а във взаимозависимост с Китай и с Русия, тъй като те също се нуждаят от нея.
Те имат почти всяка една сфера на икономически и на обществен живот като осигуряване, говоря като технологии. Като се започне от филтрация на вода, тъй като те живеят в район, в който има недостиг на питейна вода, там става дума за системи за десолинизация на вода, и се стигне до това, че те произвеждат сами своите сателити, имат самостоятелна космическа програма и т.н. Т.е. това не е една изостанала държава, напротив, това е една от държавите, които успяха заедно с коалицията Русия и Китай да се противопоставят на световния ред, който вече се отива, но се отива с жертви и сблъсък.
Въпреки това, което се случва, преди малко казахте, че там приемствеността е на високо ниво, очаквате ли, допускате ли да има вътрешно-политически борби? Въобще как ще се отрази смъртта на президента на процесите в Иран, които се случват?
Не, не очаквам да има сътресения. Има си конституционен ред, който е установен, и той вече беше посочен от върховния лидер. Функциите на президент се заемат от вицепрезидента, има срок от 50 дни да организират нови избори. Казах, че има приемственост, тъй като лицата, те колкото и да са силни, те водят, те са инструмент на политиката, а тя е надличностна, тя е доктринална. Така че независимо кой ще дойде, вече тук въпрос е дали ще дойде на власт или ще бъде допуснат до власт някой, който е по-краен, което е една от възможностите, някой с по-твърда позиция спрямо промените в света, т.е. това ще ускори допълнително историческото време, или ще е някой по-умерен, това вече е вътрешен въпрос, но ще го решат самите иранци.
Интересно е да се отбележи в духа на това, което се случи, че преди една седмица беше обявен договор между Иран и Индия, който пък е част от Коридора Север-Юг, за който споменах в процеса на нашия разговор. Този коридор свързва Санкт Петербург, Северна Русия, с Азербайджан, през Каспийско море, през цялата територия на Иран, т.е. горе-долу от мястото на покушението на президента и чак до южното пристанище БандарАббас на Персийския залив, и от там към Индия, като това противоречи на разбиранията на западната цивилизация за контрол на търговските пътища, тъй като това създава работеща алтернатива на Средиземноморския пъти, на Суецкия канал и т.н. Т.е. искам да кажа, че ние ще разберем косвено дали става дума наистина за инцидент или за съзнателен опит Иран да бъде провокиран към задълбочаване на световния конфликт чрез индиректни жестове.
И пак ще го повторя, времето ще покажа дали ще има огледален или асиметричен, но равностоен отговор. И в името на това да сме обективни трябва да се отбележи все пак, и вие го засегнахте като тема, вътрешнополитическия елемент – президента Раиси беше едно от имената, които се спрягаха за наследник на бъдещия върховен лидер на Иран. Той произхожда от много стар род, неговата съпруга също произхожда от стар, богат род от града Машхад, който е един от светите градове в Иран. Така че аз лично съм склонен да приема, че тази случайност е по-скоро неслучайност. Но твърде е рано, тъй като все още има много неясноти, и за да се изгради един обективен поглед трябва време.
